вдигало

Речник на българския език

1. вдигало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вдигало е производна форма на вдигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вдигало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вдигало е производна форма на вдигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вдигало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вдигало е производна форма на вдигам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вдигало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вдигало е производна форма на вдигам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).