вденел

Речник на българския език

1. вденел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вденел е производна форма на вдяна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вденел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вденел е производна форма на вдяна (мин. деят. несв. прич. м. р.).