вгъвало

Речник на българския език

1. вгъвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вгъвало е производна форма на вгъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вгъвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вгъвало е производна форма на вгъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вгъвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вгъвало е производна форма на вгъвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вгъвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вгъвало е производна форма на вгъвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).