вбило

Речник на българския език

1. вбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вбило е производна форма на вбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вбило е производна форма на вбия (мин. деят. св. прич. ср. р.).