вбили

Речник на българския език

1. вбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вбили е производна форма на вбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вбили е производна форма на вбия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).