вбила съм

Речник на българския език

1. вбила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

вбила съм е производна форма на вбия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. вбила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

вбила съм е производна форма на вбия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).