вбесявала

Речник на българския език

1. вбесявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вбесявала е производна форма на вбесявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вбесявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вбесявала е производна форма на вбесявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вбесявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вбесявала е производна форма на вбесявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вбесявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вбесявала е производна форма на вбесявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).