вбесил си

Речник на българския език

1. вбесил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вбесил си е производна форма на вбеся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вбесил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вбесил си е производна форма на вбеся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).