вбесил е

Речник на българския език

1. вбесил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вбесил е е производна форма на вбеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вбесил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вбесил е е производна форма на вбеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).