варирал

Речник на българския език

1. варирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

варирал е производна форма на варирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. варирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

варирал е производна форма на варирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. варирал — мин. деят. св. прич. м. р.

варирал е производна форма на варирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. варирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

варирал е производна форма на варирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).