вардили

Речник на българския език

1. вардили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вардили е производна форма на вардя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вардили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вардили е производна форма на вардя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).