вардил

Речник на българския език

1. вардил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вардил е производна форма на вардя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вардил — мин. деят. св. прич. м. р.

вардил е производна форма на вардя (мин. деят. св. прич. м. р.).