вардел

Речник на българския език

1. вардел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вардел е производна форма на вардя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вардел — мин. деят. несв. прич. м. р.

вардел е производна форма на вардя (мин. деят. несв. прич. м. р.).