важала

Речник на българския език

1. важала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

важала е производна форма на важа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. важала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

важала е производна форма на важа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).