бях самоутвърдило

Речник на българския език

1. бях самоутвърдило — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях самоутвърдило е производна форма на самоутвърдя (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).