бях саморазпаднало

Речник на българския език

1. бях саморазпаднало — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях саморазпаднало е производна форма на саморазпадна (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).