бях самопровъзгласил

Речник на българския език

1. бях самопровъзгласил — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях самопровъзгласил е производна форма на самопровъзглася (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).