бях самоотлъчила

Речник на българския език

1. бях самоотлъчила — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

бях самоотлъчила е производна форма на самоотлъча (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).