бях самоиздържало

Речник на българския език

1. бях самоиздържало — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях самоиздържало е производна форма на самоиздържам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).