бях самозадоволявало

Речник на българския език

1. бях самозадоволявало — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях самозадоволявало е производна форма на самозадоволявам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).