бях самозадоволило

Речник на българския език

1. бях самозадоволило — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях самозадоволило е производна форма на самозадоволя (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).