бях самовъзпитал

Речник на българския език

1. бях самовъзпитал — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях самовъзпитал е производна форма на самовъзпитам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).