бях самовъзпитавал

Речник на българския език

1. бях самовъзпитавал — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях самовъзпитавал е производна форма на самовъзпитавам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).