бях самовъзвеличило

Речник на българския език

1. бях самовъзвеличило — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях самовъзвеличило е производна форма на самовъзвелича (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).