бях самовъзбуждал

Речник на българския език

1. бях самовъзбуждал — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях самовъзбуждал е производна форма на самовъзбуждам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).