бях самовъзбудил

Речник на българския език

1. бях самовъзбудил — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях самовъзбудил е производна форма на самовъзбудя (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).