бях начета се

Речник на българския език

1. бях начета се — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях начета се е производна форма на начета се (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бях начета се — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

бях начета се е производна форма на начета се (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. бях начета се — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях начета се е производна форма на начета се (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).