бях изтървал

Речник на българския език

1. бях изтървал — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях изтървал е производна форма на изтървам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бях изтървал — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях изтървал е производна форма на изтърва (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).