бягал

Речник на българския език

1. бягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бягал е производна форма на бягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бягал е производна форма на бягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бягал — мин. деят. св. прич. м. р.

бягал е производна форма на бягам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бягал е производна форма на бягам (мин. деят. несв. прич. м. р.).