бъхтило
1.
бъхтило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
бъхтило
е производна форма
на бъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
бъхтило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
бъхтило
е производна форма
на бъхтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).