бъхтили

Речник на българския език

1. бъхтили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бъхтили е производна форма на бъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бъхтили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бъхтили е производна форма на бъхтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).