бъхтил
1.
бъхтил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
бъхтил
е производна форма
на бъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
бъхтил —
мин. деят. св. прич. м. р.
бъхтил
е производна форма
на бъхтя (мин. деят. св. прич. м. р.).