бъхтел съм

Речник на българския език

1. бъхтел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бъхтел съм е производна форма на бъхтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).