бъхтела

Речник на българския език

1. бъхтела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бъхтела е производна форма на бъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бъхтела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бъхтела е производна форма на бъхтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).