бъхтел
1.
бъхтел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
бъхтел
е производна форма
на бъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
бъхтел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
бъхтел
е производна форма
на бъхтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).