бършете

Речник на българския език

1. бършете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

бършете е производна форма на бърша (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бършете — повелително наклонение, мн. ч.

бършете е производна форма на бърша (повелително наклонение, мн. ч.).