бърчило

Речник на българския език

1. бърчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бърчило е производна форма на бърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бърчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

бърчило е производна форма на бърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).