бърчело

Речник на българския език

1. бърчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бърчело е производна форма на бърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бърчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бърчело е производна форма на бърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).