бърчела

Речник на българския език

1. бърчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бърчела е производна форма на бърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бърчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бърчела е производна форма на бърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).