бързаха

Речник на българския език

1. бързаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бързаха е производна форма на бързам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бързаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бързаха е производна форма на бързам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).