бързали

Речник на българския език

1. бързали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бързали е производна форма на бързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бързали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бързали е производна форма на бързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. бързали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бързали е производна форма на бързам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. бързали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бързали е производна форма на бързам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).