бърбочила

Речник на българския език

1. бърбочила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бърбочила е производна форма на бърбоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бърбочила — мин. деят. св. прич. ж. р.

бърбочила е производна форма на бърбоча (мин. деят. св. прич. ж. р.).