бърборил съм

Речник на българския език

1. бърборил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бърборил съм е производна форма на бърборя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бърборил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бърборил съм е производна форма на бърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).