бърборил е

Речник на българския език

1. бърборил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бърборил е е производна форма на бърборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бърборил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бърборил е е производна форма на бърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).