бърборило

Речник на българския език

1. бърборило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бърборило е производна форма на бърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бърборило — мин. деят. св. прич. ср. р.

бърборило е производна форма на бърборя (мин. деят. св. прич. ср. р.).