бърборил

Речник на българския език

1. бърборил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бърборил е производна форма на бърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бърборил — мин. деят. св. прич. м. р.

бърборил е производна форма на бърборя (мин. деят. св. прич. м. р.).