бълникали

Речник на българския език

1. бълникали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бълникали е производна форма на бълникам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бълникали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бълникали е производна форма на бълникам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. бълникали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бълникали е производна форма на бълникам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. бълникали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бълникали е производна форма на бълникам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).