бълникала

Речник на българския език

1. бълникала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бълникала е производна форма на бълникам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бълникала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бълникала е производна форма на бълникам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. бълникала — мин. деят. св. прич. ж. р.

бълникала е производна форма на бълникам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. бълникала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бълникала е производна форма на бълникам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).