бълваха

Речник на българския език

1. бълваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бълваха е производна форма на бълвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бълваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бълваха е производна форма на бълвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).