бълвал

Речник на българския език

1. бълвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бълвал е производна форма на бълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бълвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бълвал е производна форма на бълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бълвал — мин. деят. св. прич. м. р.

бълвал е производна форма на бълвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бълвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бълвал е производна форма на бълвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).